Difference between revisions 7606114 and 7615518 on bgwiki

{{обработка|форматиране}}

=== В Западна Европа ===
==== Готицизмът ====
---

==== Българската ерес ====
---
(contracted; show full) нов опитният пълководец Кирил. <ref >“''Скитът Виталиан, след като събрал повече от 60 000 римска въоръжена кавалерия и инфантерия, събрана за три дни, дойде в местността, която се казва Septimus и постави лагер. И като разположил от море до море своята войска, приближил се сам до портата, която се казва ''златна'' без повреда на някого, твърдейки, че идва в Цариград заради вярата на православните и заради Македоний, епископа на града, изгонен от Анастасий.''“
  , Marcelini Comitis Chronicon. Migne LI 938</ref> <ref>“''Но вследствие престувките и клетвопрестъпничествата на Анастасий и подмамването и подлъгването на пратеника Теодор, върнал се на осмия ден от пристигането в града.''“, Marcelini Comitis Chronicon. Migne LI 938</ref>.

Виталиан потеглил обратно към родината си „'''''провинция България'''''“ (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет [[Йоан Никиуски]] (ср.7-ми в.) в неговата ''Chronographia'' <ref >''„Le Général Cyrille se rendit dans une ville appellée Odyssus et y demeura, et Vitalien dans la '''province Bulgarie'''“'', Ibidem p. 378.4, „La Chronique de Jean, eveque de N(contracted; show full)

==== Св. цар Юстиниан I Велики от Македония ====
[[Image:Justinian mosaik ravenna.jpg|thumb|350px|'''Св. цар Юстиниан I Велики'''<br><small>(Мозайка от [[Сан Витале|"Св. Виталий"]], [[Равена]])]]</small>

Юстин I бил наследен на императорския престол през 527 г. от племенника си [[Юстиниан I|Флавий Юстиниан I Велики]] (Управда
  ,* ок.482 - † 565), също от тракоилирийски произход, родом от гр. [[Таурезиум]] край [[Скопие]], (''“по говор и по облекло, и по разсъждения...беше варварин”'', Прокопий Цезарейски<ref>Ibid., XIII.2</ref> <sup>[[#Външни препратки|28]]</sup>), един от най-големите императори реформатори на Късната Античност. Получил високо образование в Константинопол под крилото на чичо си, Юстиниан преди това бързо се издигнал до Главнокомандващ на армията (''magister e(contracted; show full)ник, тракиецът [[Тома Славянина|Тома]] (Отстъпника, * ок.760 - † 823, в ново време прекръстен на "Славянина"), който с помощта на „''готи''“, „''алани''“, „''вандали''“ и др. и на част от флота се прехвърлил в Тракия и обсадил Цариград. Тома Тракиецът получил императорската корона от Патриарха на Антиохия, както и подкрепата на тракийците <ref>Писмо на Михаил II Пелтека до Людовик Благочестиви от 824 г., Caesar Baronius, Ann. Eccl.
  , t. XIV, p. 63</ref> между Одрин и Мраморно море, към които се присъединили и Солунчани, т.к. Южна Тракия някога е принадлежала към Македония. Тракийските и македонските българи се вдигнали срещу Михаил II, защото той не искал да спре преследването на светите икони. Позовавайки се на мирния договор, българският „''Василевс''“ кан Омуртаг (Теофан Продължител <ref>Theophanes Continuatus, ibid., p. 64,19–23</ref>) предложил помощта си на Михаил II <ref>Genesius., ib(contracted; show full)Косово]] и [[Шумадия]]/Белградския пашалък) бил използван умело от Теофил към края на живота си през 839 г., за да насочи за 3 години Пресиян в безрезултатна война срещу ''сърбите'' на запад, с намерението да ги превърне в бъдещ верен римски съюзник и постоянен враг на България и за да отклони Пресиян от амбициите му за разширение в Пелопонеската ''тема'', вълненията и въстанието в която практически я били откъснали от Империята <ref>Konstantin Porphyrogennetos
  , "De administrando imperio", ed. Bonnae, p. 220—221</ref> <ref>Васил Н. Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b2_3.html „История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) - ...3. Успехът на християнството и засилване на славянското влияние“]</ref>.

(contracted; show full) съчинения. По-голямата част от съчиненията се съдържали в т.нар. "Изборник князя Святослава" - втората по важност руска преписана книга, намерена през 1817 г. Според изследователя на Съборника акад. А. А. Шахматов, оригиналните български ръкописи са били унищожени, както впоследствие от цензурата и книгата на Шахматов <ref>[http://www.otizvora.com/?p=27 ”Да изправим историята си с главата нагоре”], проф. Асен Чилингиров, 2007 г.</ref> <sup>[[#Външни препратки|8]]</sup>.


: ''„Полиетнията на късноантичната и ранносредновековната Тракия обхваща и готски народи, не малко от които тъкмо тук са станали готи. Много от тях са се присъединили към великите крале полководци Аларих I и Теодорих Велики и са напуснали страната. Но немалък броя останали в нея, в служба на Императора достигнали до повече или по-малко високи почести или намерили тук своята родина, където като земеделци или пастири-скотовъдци могли да живеят за своята вяра...“''  , ''[[:de: Herwig Wolfram|de: проф. д-р Хервиг Волфрам]] <sup>[[#Външни препратки|10]]</sup>

: ''„По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия...“'' <sup>[[#Външни препратки|26]] </sup> (''Св. Паисий Хилендарски'')

[[Картинка:Fíbula aquiliforme (M.A.N. Madrid) 01.jpg|center|50px]]

== Източници ==
<references />

[[Категория:Готи|*]]
[[Категория:Културно наследство по страна|Готи]]