Difference between revisions 7684197 and 8908644 on bgwiki

'''Въпросът за етногенезата на румънците''' е един от най-сложните в румънската [[историография]]. Сложността в случая идва от недостатъчните източници за получаване на надежден отговор на въпроса за това къде и кога се е образувала румънската народност, при това в контекста на стремежа към ограничаване на политизирането на историческия дебат.

== Автохтонна или дакийска теория ==
[[ImageФайл:Gesta hungarorum map.jpg|thumbмини|300px]]
Официалната румънска версия за произхода на днешните [[румънци]]те гласи, че те са романизирани местни жители на региона, и в частност на тези отвъд [[Дунав]]а, по времето на [[Римска империя|Римската империя]]. В земите на север от [[линия на Иречек|линията на Иречек]] на [[Балкани]]те преобладава латинското влияние и се налага [[латински език|латинския език]], пред [[елини|елинско]]то]] и [[елинизъм|елинизация]]та]] на юг. Според днешната официалната румънска [[историография]], румънците са наследници на романизирано автохтонно население ([[даки]], евентуално [[гети]], [[траки]] и [[илири]]), и на заселените по днешните румънски земи римски колониалисти (виж [[Дакия]]).<ref name='Georgescu'>{{cite book | last = Georgescu | first = Vlad | title = The Romanians: A History}}</ref><ref name='Schramm'>{{cite book | last = Schramm | first = Gottfried | title = Ein Damn bricht. Die römische Donaugrenze und die Invasionen des 5-7. Jahrhunderts in Lichte der Namen und Wörter}}</ref><ref name='Wilkes'>{{cite book | last = Wilkes | first = John | title = The Illyrians}}</ref>  

=== Аргументи за ===
{{основна|Власи}}
Регионът на [[Югоизточна Европа]] е обитаван от власи през цялото [[Средновековие]].

=== Аргументи против ===
Румънската културна и писмена традиция през цялото средновековие е с предимно [[старобългарски език|старобългарски]] произход (до [[16 век]] [[официален език]] във [[Влашко]] и [[Молдова]], с влияние и в [[Трансилвания]], е [[среднобългарски език|среднобългарският]]), а употребяваната [[азбука]] до [[1859]] г., т.е. до [[обединение на Влашко и Молдова|обединението на Влашко и Молдова]], е [[румънска кирилица|румънската кирилица]]. Влиянието на старобългарската култура в т.нар. [[Отвъддунавска България]] е значително, като след заселването на Дакия от [[славини]]те, [[топонимия]]та в региона е изцяло променена, което изключва наличието на многобройно автохтонно население в региона. И до днес, въпреки наложената изкуствено [[романски народи|романизация]] в [[обединено княжество Влахия и Молдавия|обединеното княжество Влахия и Молдавия]] през [[19 век]], в [[румънски език|румънския език]] има значителна славянобългарска [[лексика]] наследена от миналото.  
 
Срещу официалната румънска теза за произхода на днешните румънци са и обстоятелствата, че римската колонизация на Дакия е екстензивна и сравнително краткотрайна (в периода между [[106]] и [[271]] г.).

== Миграционна теория ==
Последователите на т.нар. "миграционна теория" са на мнение, че днешните румънци произлизат от населението на най-интензивно романизираните райони на Балканския полуостров, които са на юг от Дунав, т.е. [[Мизия]] и другите [[римска провинция|римски провинции]], като миграцията на това население на север от Дунава започва по времето на славянобългарското заселване на Балканите (виж [[балкански походи на Маврикий]]), като е особено интезивно през 10-12 век.<ref name='Schramm'>{{cite book | last = Schramm | first = Gottfried | title = Ein Damn bricht. Die römische Donaugrenze und die Invasionen des 5-7. Jahrhunderts in Lichte der Namen und Wörter}}</ref> Привържениците на миграционната теория подчертават, че археологическите проучвания не противоречат на [[теза]]та им за произхода на румънците.  

=== Аргументи за ===
{{Основна|Арумъни}}
{{Основна|Арумънски език}}
Сред водещите аргументи в подкрепа на тази теория е наличието и до днес на значително влашко население на юг от Дунава (виж и [[Велика Влахия]]), както и пастирския начин на живот на това население през средновековието, като влашките поселения на север от Дунава достигат до територията на [[Чехия]] и [[Полша]]. В подкрепа на тази теза говорят и някои исторически сведения, като това на [[Евтропий]] за преселение на дакийското население на юг от Дунав през 270-275 г., както и данните за изтегляне на старото романизовано население на Балканите отвъд Дунав по време управлението на [[Крум]], а и на други български владетели, което може да е в резултат на целенасочена българска политика.

Преобладават и лингвистичните аргументи в подкрепа на подобно становище -– относителна близост на румънския с [[албански език|албанския език]] в [[Балкански езиков съюз|Балканския езиков съюз]]; румънски топоними на юг от Дунав; в [[арумънски език|арумънския език]] има по-малко славянски думи отколкото в румънския през 19 век, което говорело за последваща славянизация на север от Дунава.

=== Аргументи против ===
(contracted; show full)ита за овехтяла. Тя се базира предимно на оскъдни лингвистични данни за близост и съответно родство на румънския с [[латински език|латинския език]]. Тази теория се основава на вероятната миграция на [[латини]]те от Дакия към [[Апенини]]те към [[1000 г. пр.н.е.]] (официалната [[легенда]] за основаването на [[Рим]] гласи, че града е основан от преселници от [[Троя]]). Тази версия не е сериозно обоснована, а и не се подкрепя от различни източници на отделните [[исторически дисциплини]].

== Други теории ==
[[
FileФайл:Theoretical map of Romanian origins.png|мини|450п|Илюстрация на теорията на т.нар. „мобилен континуитет“ на Никулеску]]
Съществуват и други две теории за произхода на днешните румънци (на „обширните групи население“ и на „мобилния континуитет“), които обединяват в една или друга степен, елементи и от двете водещи теории за произхода на румънците. Според първата от тези теории, румънците са асимилирали значителни групи [[славяни|славянско]] население на Балканите и отвъд Дунава.

== Източници ==
<references />

⏎
⏎
[[Категория:Население на Румъния]]
[[Категория:История на Румъния]]
[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Румъния)]]