Difference between revisions 7724230 and 7730705 on bgwiki

[[File:Штокавские-диалекты.png|thumb|400px|{{икона|ru}} Разпространение на сръбските диалекти на политическата карта на Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия]]
[[Image:Shtokavian subdialects1988.png|thumb|400px|Щокавицата в бивша [[Югославия]]]]
'''Диалектите на сръбския език''' са [[спор]]но [[понятие]] понеже са изследвани и изучавани в рамките на общия [[сърбохърватски език]]. Оттук и [[език или диалект|въпросът]] за сръбските диалекти обхваща целия [[диалектен континуум]] на т.нар. сърбохърватски език. Този континуум включва четири езика или наречия - [[сръбски]], [[хърватски]], [[босненски]] и [[черногорски]].
 
== Класификация ==
Сръбският език според класификацията на езиците е [[западно-южнославянски езици|западно-южнославянски]]. По фонетичните си особености на говора е в рамките на т.нар. [[щокавица]], а тя се поделя от своя страна на [[Екавски изговор|екавски]], [[Йекавски изговор|йекавски]] и [[икавски изговор]].

== Две основни наречия ==
На територията на [[Република Сърбия]] има две основни наречия и едно смесено такова по смисъла на [[Аусбау-парадигма]]та.

{{факт|[[Западна Сърбия]] е в рамките на общия сърбохърватски езиков континуум, докато в [[Източна Сърбия]] се говори посърбен [[аналитичен език]], разглеждан като част от българското езиково пространство от началото на 20 век.   ⏎
⏎
  ⏎
⏎
В по-голямата част от [[Шумадия]] и [[Войводина]] пък преобладава т.нар. [[шумадийско-войводински говор]], който е смесено местно наречие възникнало на основата на стария [[славяносръбски език]].|2017|1|25}}

Въз основа на конституционното положение по чл. 10 от сръбската конституция от 2006 г., за служебен език е обявен сръбския език (т.е. източнохерцеговинския говор), а за официална писменост - [[сръбска кирилица|сръбската кирилица]]. Това положение, предвид употребата на [[сръбска латиница]] във Войводина, както и на особени т.нар. преходни говори в югоизточната част от страната създава [[билингвизъм]], или по-точно езиков [[дуализъм]], и в Сърбия се наблюдава обществено-политически стремеж за придаване на т.нар. източносръбски говори, означавани като [[торлаци|торлашки]], на статут на втора книжовна норма. [http://novaaltera.blogspot.com/2012/10/blog-post.html]
⏎
{{факт|Тази диалектни говори са:
# [[Призренско-тимошки говор|Призренско-тимошкия говор]] с две отделни говорни подгрупи към българската граница според сръбските лингвисти и [[нашински]];
# [[Косовско-моравски говор|Косовско-моравския говор]];
# [[Смедеревско-вършецки говор|Смедеревско-вършецкия говор]] към който [[Павле Ивич]] причислява и старинния за него говор на т.нар. [[галиполски сърби]], който се разглежда като подоговор на моравския такъв.|2017|1|25}}

== Новощокавски диалекти ==
{{факт|От друга страна, щокавицата се дели на старощокавски и новощокавски диалекти, в зависимост от времето на формирането им. Новощокавските сръбски говори, респективно диалекти, и в частност херцеговинския преминаващ посредством [[ужички говор|ужички]] в шумадийски, са взети за книжовна основа от [[Вук Караджич]]: 
# [[източнохерцеговински говор]] и 
# [[шумадийско-войводински говор|шумадийско-войводинския говор]] (донякъде). ⏎
⏎
=== Стари говори ===
{{факт|Останалите щокавски диалекти са стари. При отделните наречия на територията на щокавицата се наблюдават големи вариации - разпадане на [[Падеж|падежната система]], броя на [[глаголно време|глаголните времена]], [[акцент]]а. Сърбо-хърватската говорна група обхваща общо три главни групи наречия, основно на база фонетични особености - щокавско, [[кайкавско]] и [[чакавско]]. Сръбският език и съответно диалектите му спадат изцяло към т.нар. щокавица, а кайкавското и чакавското са хърватски.|2016|12|29}} 

==== Териториален обхват ====
{{факт|Щокавското наречие обхваща в сърбохърватския диалектен континуум всички наречия в днешната Сърбия, [[Черна гора]] и [[Босна и Херцеговина]], т.е. ще рече и в рамките на [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]]. Щокавицата обхваща и по-голямата част от [[Хърватия]], в частност [[Славония]] и [[Бараня]] изцяло. От друга страна, хърватските кайкавско и чакавско наречие се доближават до [[словенски език|словенския език]].|2016|12|29}}

==== Политическа полемика ====
{{факт|В последно време и особено след разпадането на съюза [[Сърбия и Черна гора]], в Сърбия се наблюдава обществено-политически стремеж за придаване на т.нар. източносръбски говори, означавани като [[торлаци|торлашки]], на статут на втора книжовна норма. Тези говори се предмет на изследване и изучаване и от [[българска диалектология|българската диалектология]], като преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] са считани за български с известно влияние от страна на официалния книжовен сръбски език върху тях. Всички тези говори са класифицирани от югославските, респективно сръбски филолози като старощокавски, т.е. те не са се получили скоро в резултат от смесването на различни наречия. Това източносръбско наречие включва:
# [[Призренско-тимошки говор|Призренско-тимошкия говор]] с две отделни говорни подгрупи към българската граница според сръбските лингвисти и [[нашински]];
# [[Косовско-моравски говор|Косовско-моравския говор]];
# [[Смедеревско-вършецки говор|Смедеревско-вършецкия говор]] към който [[Павле Ивич]] причислява и старинния за него говор на т.нар. [[галиполски сърби]].|2016|12|29}}|2017|1|25}} 

== Източници ==
# Павле Ивић, Далибор Брозовић, „Језик, српскохрватски/хрватскосрпски, хрватски или српски“, Загреб, 1988. 
# Ж. Станојчић, Љ. Поповић, „Граматика српскога језика“, 1997.
* [http://issuu.com/kreativnicentar/docs/gramatika_srpskog_knji_evnog_jezika/20 Граматика на сръбския книжовен език]

== Външни препратки ==
* [http://www.scribd.com/doc/8366669/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%98%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3-%D1%98%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Наречја и дијалекти српског језика]
* [http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#1 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ]
* [http://www.balkani.eu/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004152306 В затворите минах през голяма езикова школа]

[[Категория:Сръбски език]]
[[Категория:Диалектология]]