Difference between revisions 8055663 and 8099128 on bgwiki{{сливане|Външна политика на Иран}} {{авторски права}} =Основни насоки във външната политика на Иран= ==История== Ислямска република Иран е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото Персия.Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km², а населението ѝ е около 75 милиона души. На юг Иран има излаз на Персийския и Омански заливи. Двата залива са свързват чрез Ормузки проток, важен морски път със стратегическо значение. С изключение на Каспийското крайбрежие преобладаващата част от територията на (contracted; show full) амбиции.Техеран не само не се отказва от ядрената си програма, но достига нови равнища в обогатяването на уран. Самото откриване на втори завод, още повече на място добре защитено от нападения показва, че иранците смятат и за напред да модернизират ядрените си разработки ”в закрит режим”. При това Техеран все тъй упорито пренебрегва поредните мерки, подготвени от Запада или по скоро разчита, че те няма да влязат в сила. Думата „война” отново стана модерна, когато се заговори за Иран. От началото на 2012 г. управляващите в Техеран не спират да провокират своите противници. Военните заплашиха, че ще затворят Ормузкия проток и предупредиха американските самолетоносачи да не се завръщат в Персийският залив. Иран всъщност блъфира, защото няма нито сили, нито желание да започне в обозримо бъдеще война срещу САЩ, Израел или който и да е друг. Но иранците определено са ядосани. Икономическите санкции одобрени от президента Барак Обама ще направят износа на петрол по труден и по нерентабилен за Техеран. Този акт (contracted; show full)а отработена схема – всяка резолюция на Съвета за Иран, която предвижда санкции, се представя пред нацията като ново доказателство за победа на иранската ядрена програма. Логиката в случаи от този род е крайно проста и достъпна – колкото по–сурови са санкциите, толкова по–очевидна е победата в стремежа си да запазят ядрената програма на Иран като инструмент за закрепване на режима. ==Съвременни отношения между СССР и Русия и Иран== Връзките между Русия и Персия имат дълга история, която започва през 1592 г. В миналото и настоящето отношенията между Русия и Иран са сложни и многостранни, често колебаещи се между сътрудничество и съперничество. Двете държави имат дълга история в историко– географски, икономически и социално политически аспект.През [[Втората световна война]] [[СССР]] и [[Велкобритания]] сключват договор за съвместна отбрана на Иран в случай че тази страна бъде жертва на германска агресия за което са въведени съветски и английски войски. Подържайки пряка връзка със своята държава съветският лид(contracted; show full)я с Иран, но още с избирането си новият руски президент [[Владимир Путин]] възстановява активните отношения с Иран от съветската епоха .Под влияние на конфронтиращите се и усложняващите се отношения между САЩ и Иран страната се намира в позиция, която предполага партнъорство с Китай и Русия. Русия и Иран също така споделят общ интерес в намаляването на влиянието на САЩ в Централна Азия. Точно този общ интерес води до официалното присъединяване на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество през 2006 г. Отношението на страната към организацията, която се ръководи най вече от Русия и Китай са едни от най–важните дипломатически връзки, които Иран създава след революцията от 1979 г. Иран и Русия са основателки на форум на страните износителки на газ заедно с Катар. През 2005 г. Русия е седмият по големина търговски партньор на Иран. Търговските отношения на двете страни се разрастват от 1 милиард щатски долара през 2005 г. на 3.7 милиарда щатски долара през 2008 г. Моторни превозни средства, плодове, зеленчуци, стъкло, текстил, ръчно тъкани килими, камък и други са сред едни от най–честите продукти внасяни от Русия. През юли 2010 г. Иран и Русия подписват споразумение за увеличаване на сътрудничеството в развитието на енергийните сектори. Това включва създаването на съвместен обмен на петрол, който чрез производство на 15 милиона барела на ден има потенциала да се превърне в един от водещите в световен мащаб. Газпром и Лукойл стават все по активни в развитието на иранските петролни и газови проекти. За разлика от предишни години, през които иранския въздушен флот е изцяло производство на западните страни, сега вече той е или местно производство или произведен в Русия. Здравината на връзките между Иран и Русия тепърва ще бъдат изпитвани. Русия става все по–зависима от икономическите си връзки със Запада и става уязвима спрямо натиска на Запада да ограничи връзките си с Иран. Разширяващите се връзки на Русия с Израел и увеличаващата се роля в арабско–израелския мирен процес са още някои точки от напрежението между двете страни. През ноември 2015г е осъществено официално посещение на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] в Иран и военното сътрудничество на Русия и Иран се увеличава с нова крупна оръжейна сделка за продажба на руско оръжие на Иран. ==Съвременни отношения между България и Иран== Дипломатическите отношения между България и Иран(тогава Пресия) са установени през 1897 г. До 1944г България само формално подържа отношения с Иран, а официалнни посещения на български или ирански държавни дейци няма. През 60–80–те години на 20 век отношенията получават динамично развитие. Шахът на Иран Реза Пахлави посещава НРБ през 70 те г. а българския първи партиен и държавен ръководител [[Тодор Живков]] също гостува в Иран. Като цяло до Революцията отношенията между НРБ и Иран нямат активност. [[Народна Република България]] е четвъртата държава, признала ислямската република след революцията в Иран през 1979г което правят и повечето социалистически страни . Започват посещения на високо държавно равнище в Иран. Министър председателя [[Гриша Филипов]] е на официално посещение в Иран през 1984г, а министъра на народната отбрана генерал [[Добри Джуров]] и министъра на транспорта [[Васил Цанов]] са на посещения в там следващата 1985 г. През април 1987г министъра на търговията [[Христо Христов (политик)|Христо Христов]] е на посещение в Иран за 4 та сесия на българо иранската междуправителствена комисия на която е решено да се увеличат доставките от нефт в НРБ. На 24 та сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН [[ФАО]] в [[Рим]], Италия министъра на земеделието и горите [[Алекси Иванов]] се среща с министъра на земеделието на Иран [[Абас Али Зали]] който ръководи българо иранската междуправителст(contracted; show full)ртното сътрудничество. Нараства броя на нашите частни превозвачи пътуващи до Иран. От друга страна България е важен транзитен коридор за иранските превозвачи по пътя им за Европа. Туристо-обменът между двете страни е символичен, но се наблюдава положителна тенденция за развитие. Сътрудничеството в областта на културата се основава на рамкова спогодба за обмен в областта на науката, образованието, спорта и туризма. В България се обучават ирански студенти, повечето от които в медицински специалности. От 1993 г. в Софийски университет функционира специалност иранистика. През 2008г в България е учредено дружество на приятелите на персийския език. Традиционно добре са развити и спортните връзки. В Иран работят български треньори по различни спортове. През последните години Иран проявява активност в организирането на културни прояви–книгоиздаване, гостувания на музикални състави, провеждане на филмови седмици, изложби на персийските художествени занаяти и др. В заключение може да се каже, че въпреки усилията на Международната общност за сплашване на Иран те продължават да залагат на развитието на ядрената си програма. В потвърждение на горното заместник-министърът на отбраната генерал Маджит Бокае, цитиран от агенция Ройтерс твърди, че Иран е тествал нова балистична ракета в Персийския залив и работи за увеличаване на ядрените си технологии за обогатяване на уран. ==Източници== * ЦДА, Фонд 78, 79,80 и 81 * Дипломатически архив на Министерство на външните работи на България * в."Работническо дело" * в."Земеделско знаме" *Eastok – новинарска агенция *News.bg *в.”Политика” *в.”Дневник” *Уикипедия *в.”Капитал” *в.”Банкеръ” *сп.”Геополитика” и др. {|class="wikitable" |- !'''Държава'''||'''Външна политика''' {{Портал|Политика|Иран}} [[Категория:Външна политика на Иран|*]] All content in the above text box is licensed under the Creative Commons Attribution-ShareAlike license Version 4 and was originally sourced from https://bg.wikipedia.org/w/index.php?diff=prev&oldid=8099128.
![]() ![]() This site is not affiliated with or endorsed in any way by the Wikimedia Foundation or any of its affiliates. In fact, we fucking despise them.
|