Revision 5038879 of "Симеон Лазаров" on bgwiki

{{авторско право}}

{{Биография инфо|
  име= Симеон Лазаров
| портрет= 
| описание= журналист, писател, общественик, тракийски деятел
| наставка= 
| роден-дата= [[1896]] 
| роден-място= [[Ениджия]], днес [[Турция]]
| починал-дата= [[септември]] [[1976]] 
| починал-място=[[Свиленград]], [[България]]
}}

'''Симеон Лазаров Стойков''' (1896 — 1976 ) е български журналист, писател, общественик, родом от Лозенградския край — тема, с която се свързва значителна част от дейността му.

== Ранни години ==
Симеон Лазаров Стойков е роден в някогашното българско село Ениджия — [[Лозенград]]ско. Независимо от материалните затруднения, родителите поощряват с каквото могат, силното желание на Симеон и брат му Стойко да получат добро образование и записват малкия Симеон в началното училище на родното село Ениджия, където е учителствал неговият брат Стойко, а след това и в прогимназията в [[Лозенград]]. Учителите го описват като „като будно и талантливо дете“. След като завършва прогимназията Симеон Лазаров прекарва една година в Духовната семинария в [[Цариград]]. по това време там се обучават редица родолюбиви българи.

== По време на Балканската война ==
Напрежението създадено от започналата [[Балканска война]] през [[1912]] година влошава живота на българите в Цариград и Симеон Лазаров е принуден да напусне Семинарията. Заедно с няколко другари, по [[Черно море]] той отплава за [[Румъния]], тъй като по българо-турската граница се водят ожесточени боеве. Пресичайки България от север до юг, младежът се отправя за родното село Ениджия. През есента на 1912 година Симеон Лазаров (заедно със семейството му) и други български жители на Ениджия са принудени да напуснат родните си места и да се установят на север в [[България]].

Спомените на Симеон Лазаров от този момент са особено силни и оставят отпечатък върху по-нататъшната му дейност. 

== Трудова и обществена дейност ==
Той завършва при леля си гимназията в [[Бургас]], като взема два училищни класа за една година. Отбива военната си служба във [[Варна]] като редник в радарна станция. След уволнението си е без работа. 

Тогава неговият вуйчо [[Стоян Шангов|Стоян Ст. Шангов]], главен редактор на вестник „[[Вечерна поща]]“ в София, го извиква при себе си на служба. Под влияние на Шангов Симеон Лазаров се формира като литератор и журналист. По-късно политическата обстановка в България се променя и Стоян Шангов е свален. Симеон Лазаров се установява в [[Свиленград]]. Тук се оженва и му се раждат четири деца. Известно време работи като учител. По това време другият му вуйчо Калоян Шангов е учителствал в Одринската гимназия. През 1920 г. Симеон Лазаров става един от основателите на дружество „Тракия“ в Свиленград и дългогодишен негов председател. От 1931 до 1935 година е активен тракийски организатор. Член е на Тракийския научен институт, а също и сътрудник на бюлетина-списание на Съюза на тракийските дружества в България. 

Автор е на трудове с етнографски проучвания за селата Ениджия — Лозенградско, Башклисе — Димотисхко и Мерхамли — Софлийско. Написва малка книжка за живота и дейността на Стоян Стойков Шангов, издавал първия български ежедневник „Вечерна поща“. 

До края на живота си през септември [[1976]] година Симеон Лазаров се вълнува от проблемите на тракийските дружества в България. При издаването на неговата книга за Ениджия се сблъсква с трудности. Продължава проучванията си и осъществява кореспонденция с тракийци от цялата страна. Въпреки проблемите си с почти загубеното зрение не прекъсва работата си. 

Такъв остава в спомените на всички, които го познаваха — честен и скромен, силно любещ родината си, достоен син на България. С книгата си „Ениджия — една България, останала в миналото“ Симеон Лазаров цели да запознае читателите с някогашните родолюбиви и героични българи, живели, по земите на [[Източна Тракия]].

{{СОРТКАТ:Лазаров, Симеон}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български журналисти]]