Revision 5360745 of "Древнобългарски паметник в Шудиково" on bgwiki

{{обработка|правописни корекции}}[[Картинка:Serb_lands_in_the_9th_century_(en).png|thumb|340px|Същинските сръбски земи, като българските владения започват от района на паметника, Шудиково и [[Бихор (крепост)|Бихор]]]]
[[Древни българи|Древнобългарски]]ят [[паметник]] в [[Шудиково]], [[Черна гора]] е [[монумент]]ален [[палеография|палеографски]], придружен с [[изображение|изобразителен]] [[човек|човешки]] [[знак]]. Паметникът се състои от три издялани [[камък|каменни]] блока от ''червен [[варовик]]'' различаващи се от останалите в околността по своя произход, на единия от които са издълбани древнобългарски [[идеограми]], а на плоча открита през [[2003]] година от същия материал е изобразена човешка физиономия. Паметникът е открит, и се намира, в региона [[Бихор (регион)|Бихор]].

== Описание ==
{{без източници}}
Паметникът е открит в развалините на постройка на стара [[църква (сграда)|църква]] посветена на [[Света Богородица]], находяща се до [[Шудиковски манастир|Шудиковския манастир]]. Палеографските знаци са идентефицирани като древнобългарски и се отнасят към [[9 век]]. Те са издълбани на 3 [[тон]]ен каменен квадър и са открити при [[археология|археологически]] разкопки започнати в околността през [[1923]] година. През [[2002]] година са отпочнати нови археологически разкопки от ''[[Полимие|Полимски]]я [[музей]] в [[Беране]]'' в околността на [[манастир]]а при които през [[2003]] година е открита плочата с изображение на човешко лице.

== Предназначение ==
{{без източници}}
По отношение предназначението на паметника има изказани множество [[хипотеза|хипотези]], като преобладават тези, че се касае за ''древнобългарски [[сакрален обект]]'' (постройка, светилище, храм) съществувал на местото на църквата. Съществува вероятност паметника да издава съществуването на древнобългарски [[граница|граничен]] и/или [[митница|митнически]] [[пункт]] откъм [[Средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] в района на [[Полимие]]то. Изображението може да е на древнобългарския областен управител ([[комит]]) на граничната [[област]] на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] към сръбските земи. Тази хипотеза потвърждава сведенията на [[Константин Порфирогенет]] за обхвата и границите на [[Българско землище|българските земи]], и съответно на сръбските земи, от съчинението му "[[За управлението на империята]]".

== Значение ==
Откриването на паметника потвърждава сведенията на Константин Порфирогенет, че при заселването на [[сърби]]те на [[Балкани]]те се следва старата [[Политика|политико]]-[[Религия|религиозна]] [[граница]] между [[Западна Римска империя|Западна]]та и [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], макар в началото на [[7 век]] да не съществува в политическо отношение западната част от [[империя]]та, за сметка и на което [[Константинопол]] успява да разшири [[диоцез]]а си с [[Илирик]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Ценов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Ценов |title= Русия и завоевателните стремежи на сърбите |year= 1915, 2004 |publisher= Искра}}</ref>

=== Политическа география на Полимието ===
Големият поход на [[Самуил]] по [[Дрина]] към [[Босна (област)|Босна]] в средновековните сръбски земи, предприет преди началото на второто хилядолетие след [[Христос|новата ера]] явно цели да възстанови правото на владение върху тези земи в съответствие с ''[[История|историческа]]та [[традиция]]''. [[Политическа география|Политическата география]] на [[България|българската държава]] в продължение на 3 [[век]]а достига до Дрина <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>, което положение се запазва до [[дар]]ението на [[област]]та [[Дендра]] на [[Деса]] от [[Мануил I Комнин]] през 60-те години на [[12 век]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> Сръбското проникване в тази [[Византия|византийска]] и предходно древнобългарска област датира след [[1130]] година. Следствие от този византийски [[геополитика|геополитически]] ход ''виртуалната [[мисъл|мисловна]] [[линия]]'' на западната българска политическа граница се измества от слива на Дрина в [[Сава (река)|Сава]] - [[Будин]] към [[Белград]] - [[Драч]] по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Фрагментарно българско влияние до тези гранични предели се забелязва и до времето на [[Душаново царство|Душановото царство]]. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга І, стр. 121-127}}</ref>

Древнобългарският паметник в района на Полимието е доказателство и за липсата на въздействие в обратна посока на традиционното политическо влияние, т.е. запад → изток. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга І, стр. 121-127}}</ref> Той потвърждава наложилото се становище в [[историография]]та, че в района на [[Косово]] не съществува каквото и да е сръбско проникване и/или влияние преди края на [[12 век]] <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Косово (геополитически анализ) |year= 2007 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3 }}</ref><ref>{{cite book |last= Малкълм |first= Ноел |authorlink= Ноел Малкълм |title= Кратка история на Косово |year= [[2001]], второ издание след [[1998]] |publisher= ЛИК, ISBN 954-607-407-1}}</ref>, тъй като [[Физическа география|физикогеографския]] [[път]] за [[Социално-икономическа география|социалноикономическо]] такова от средновековните сръбски земи преминава през Шудиково и [[Беране]]. Паметникът е доказателство и за владението от [[България]] на албанските земи /средновековно ''Арабашка земя''/ през цялото средновековие <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>, тъй като ''[[албанци|албански]]я [[етнос|етнически]] [[ареал]]'' в този регион на [[Черна гора]] достига до [[Община Беране]].

=== Българско културно влияние в/през Полимието ===
Древнобългарският паметник в Шудиково издава пътя по който се осъществява българското културно проникване към/във вътрешните сръбски земи и в частност към Босна. [[Богомилство]]то по пътя през Шудиково придобива широко и [[институция|институционално]] разпостранение и утвърждение в Босна по времето на [[бан Кулин]], следствие от което възниква и [[Босненска църква|Босненската църква]]. <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Димитър |authorlink= Димитър Ангелов |title= Богомилството |year= 1993 |publisher= Булвест-2000, София }}</ref> [[Православие|Православно]]то [[църковнославянски|църковнославянско]] влияние успява да се запази и утвърди единствено и само в тези райони на Западните Балкани, които са се намирали под пряка българска политическа власт или в [[църква (институция)|църковна]]та [[юрисдикция]] на [[Охридска българска архиепископия|Охридската българска архиепископия]]. [[Петрова църква]] е най-западния културен православен паметник във вътрешността на Балканите в периода до [[10 век]], който потвърждава българския културно-политически простор в онзи период и над района на [[Стари Рас]]. От друга страна [[Граница|граници]]те на ''[[Охрид]]ската църква'' обхващат  с изключение на [[период]] около [[век]] /от началото на [[13 век|13]] до средата на [[14 век]]/ [[сръбски земи|сръбските земи]] до възстановяването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] през [[1557]] година от [[Мехмед паша Соколович]]. <ref>{{cite book |last= Снегаров |first= Иван |authorlink= Иван Снегаров |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия |year=София 1995|publisher=, т.ІІ, Академично издателство "Марин Дринов", с. 479, ISBN 954-430-345-6}}</ref>

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Шудиковски манастир]]
* [[Петрова църква]]
* [[Босненска църква]]

== Външни препратки ==
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]
* {{ru икона}} [http://www.pravoslavie.ru/gallery/gallery12.htm Снимки от Беране и околността]

[[Категория:Прабългарски надписи]]
[[Категория:Култура на Черна гора]]
[[Категория:Беране]]