Revision 8034742 of "Гюлбул" on bgwiki

{{обработка|форматиране и енциклопедизиране}}
Според устни предания '''гюлбюл''' е прабългарско и/или старобългарско име на растението [[Розмарин]]. 
Етимологическия анализ дава подкрепа на това твърдение, сравнявайки името на цветето [[зюмбюл]] с '''гюлбюл'''.

Тълкуването на значението ''бюл'' (в зюмбюл и гюлбюл), е че това е видоизменена форма на корена ''бил'' в старобългарската дума ''биле'' (омайно биле) и съвременното ''[[билка]]'' (растение, употребяващо се с лечебна цел).

В реконструкции на хипотетичните прабългарски и праславянски езици - думата ''буил'' или ''боил'' е означавала "растеж" или "бързо израстване", а като глагол - "раста бързо" или "раста нависоко". 
Оттам в съвременния български език е значението на българската дума "избуял" (избуяла ръж, избуяли храсти и треви и т.н.), както и смисловото значение на прабългарската титла "боил" (израснал нависоко в йерархията, управник, управител), както и [[старобългарски език|старобългарската]] дума ''"бой"'', която е синоним за ''"човешки ръст"''

При сравняването на двете растения [[зюмбюл]] и [[розмарин]], са очевидни приликите им - '''високи стебла'', цъфтовете (цветчетата) им са разположени по сходен начин и са в близка бледовиолетова окраска. (Въпреки, че градинските зюмбюли имат вече доста различни [[сорт]]ове, които са с различни окраски)

В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална '''билкова смес''', наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]'' или '''гюлбюл''', по името на основната използвана билка. Пълното наименование на смеската е било '''[[гюлбул]] бюлюк (болюк,булюк,билюк)'''. 

Етимологията на името идва от турската дума "гюл", означаваща ''роза'' и "болюк", със значение на ''многообразие'', ''разнообразие'', или на цитираното по-горе значение на думата "буил". Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използва и в българската кухня като '''[[смеси от подправки|смес от подправки]]'''.

В турската кухня също е съществувала подобна смес от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.

След Освобождението на България от Османското владичество, тази смес от билки (подправки) умишлено е била отричана, заклеймявана като шарлатания и неглижирана заради турското си име, както и заради погрешното ѝ възприемане, като турска. В Турция пък, турският аналог е смятан за българска подправка, а не за турска имитация, и по подобни причини е изоставена нейната употреба. 

Въпреки че и българската смеска, и турската смеска са били с едно и също име, по същество те са два различни вида смеси от различни подправки. И двата варианта постепенно престават да се използват в съвременните Балкански кухни, където са били в най-широка употреба. 

В съвременните кухни тази смеска не е позната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул (гюлбюл) е популярно и досега в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция, и Кипър (в турскоезичната част на страната).

== Състав и употреба на Български гюлбул ==
Тъй като за българските знахари в средновековето е била от голямо значение тайнствеността, много от билковите смески са останали недокументирани след Освобождението на България, когато знахарството е започнало да се неглижира и заклеймява. 

От устни предания във фолклора на някои миноритарни етнически групи в България (предимно турскоезични етноси и [[гагаузи]], [[черкези]], [[арменци]]) може да се направи извода, че билковата смеска е била съставена от 3 или 4 основни билки: [[розмарин]], [[босилек]], [[мента]] и [[мащерка]]. 

Източници за тази информация се намират във фолклора на тези етнически групи - билките са се запарвали, а получената настойка се е ароматизирвала допълнително с розова вода или есенция от розово масло, за да изравни и неутрализира неспецифичния и силен смес от аромати. 

Според няои предания от такава течност, наричана също с турско име '''гюлбюл су''', лечителите са правели и компреси при простуда, а дори и при лечения на травми.

Когато е започнала да се използва като хранителна подправка, тази смес е започнала да се третира не като смес от билки, а като '''[[смеси от подправки|смес от подправки]]. '''

Пак според устни сведения гюлбюл е първичния вариант на тази смеска, която впоследствие се е превърнала в традиционната съвременна българска смес от подправки, позната ни сега като шарена сол. Но от нея е отпаднал розмарина, а на негово място е добавен червен пипер, а впоследсъвие и обикновена готварска сол.

== Състав и употреба на Турския гюлбул ==
Имитацията на Гюлбул (оригиналната смеска от подправки) сред турскоезическото население се е използвала предимно в кулинарията, а не като лекарствено средство. В Турция са използвали предимно извлек или настойка (неясно е от устните предания какво се разбира под gulbul su - '''вода от гюлбул '''/тур./). Но от използваните в гагаузката кухня специфична подправка може да се предположи, че те са включвали в основата си [[джоджен]], [[шафран]] и/или [[девисил]]

== Интересен факт ==
В населението от Турски етнически произход, живеещо в България, но и на територии извън нея, името Гюлбюл се използва, като женско име, точно както в българския език се използвт наименованията на цветя, за женски имена: Роза, Маргарита, Камелия, Божура и т.н. Освен това име, с корен 'гюл' (роза) в турскоезичните етноси са познати и имена като  Гюлизер, Гюлбен, Гюлтен, Гюллие, Гюлчен, Гюлфие и др.

{{подправки}}
[[Категория:Подправки| ]]
[[Категория:Българска кухня]]