Revision 8055663 of "Основни насоки във външната политика на Иран" on bgwiki

{{сливане|Външна политика на Иран}}
{{авторски права}}
=Основни насоки във външната политика на Иран=

==История==
Ислямска република Иран е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото Персия.Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km², а населението ѝ е около 75 милиона души. На юг Иран има  излаз на Персийския и Омански заливи. Двата залива са свързват чрез Ормузки проток, важен морски път със стратегическо значение. С изключение на Каспийското крайбрежие преобладаващата част от територията на Иран е заета от [[Иранско плато|Иранското плато]].Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната.
Името Персия произлиза от Персис - древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо "(земя) на арийците" и е свързано с ранните миграции на арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. 
Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.
Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите. В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Всичко започва през 1979 г.,когато иранската революция на религиозните успява да спечели на гърба на обеднелия от диктатурата на шаха народ. Реза Пахлави като един типичен диктатор, вярва в максимата „Силен монарх – силна държава” и поставя собственото си благоденствие пред интересите на иранците от улицата. Докато облагодетелства себе си, той на практика ограбва своите поданици. Обедняването на един народ, най-често води до неговата радикализация. На запад тя тласка народа в крайно дясно или в крайно ляво, а в ислямския свят – в крайно ислямско. В Иран през последните години на шаха хората започват да мислят, че нищетата им се случва, защото са се отклонили от исляма. След години на диктатура в Иран с помощта на САЩ и Великобритания през 1979 г. се стига до Иранската революция и свалянето от власт на Мохамед Реза Пахлави и основаването на Ислямската република от Аятолах Хомейни.
Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република. Иран е ислямска република, чиито законови уредби са съобразени с вижданията на ислямското право.

==Конституция==
Според иранската Конституция върховният водач на Иран носи отговорност за очертаването и ръководството на "общата политика на Ислямска Република Иран." След върховния водач, президентът на Иран е на най-висока длъжност в страната. Негова е отговорността за изпълнение на Конституцията и изпълнява длъжността на глава на изпълнителната власт. 
Иран е вторият най-голям петролен производител на ОПЕК и държи 10% от световните петролни запаси (на трето място по запаси).Иран също така има вторите най-големи запаси от природен газ в света (след Русия) и има потенциала да се превърне в енергийна суперсила.
През 1980 г. САЩ Джими Картър скъсва дипломатическите отношения с Иран. Същата година започва Ирано-Иракската война за надмощие в Персийския залив, която завършва с успех за Ирак, но след 1982 г. Иран възвръща територийте си. 

==Дипломация и военни конфликти==
Следват години на различни дипломатически и военни конфликти в този доста привлекателен регион за големите световни сили.
На 08.09.2003 г. Международната агенция за атомна енергия към ООН предупреждава за санкции към Иран, поради появили се съмнения за производство на ядрени оръжия. При направените инспекции от инспекторите на Международната агенция за атомна енергия не се откриват доказателства за производство на оръжия, но Иран нарушава договорите с Международната агенция за атомна енергия и продължава ядрената си програма. На 23.12.2006 г. Съвета за сигурност на ООН налага санкции на Иран за неспазване на резолюция 1737, касаеща ядрената програма. През 2007 г.са наложени нови санкции на Иран от САЩ, поради съмнения за финансиране на тероризъм и неяснотата около ядрената програма. На 04.02.2008 г.Иран навлиза в космическата надпревара, изстрелвайки първият си космически изследователски център.
През март 2009 г. американският президент Барак Обама отправя апел към Иран, предлагайки ново начало на дипломатически отношения.
На 12.06.2009 г. Махмуд Ахмадинеджад е преизбран за президент.  В следващите години външните отношения на Иран се основават на два стратегически принципа: премахване на външните влияния в региона и търсене на широки дипломатически контакти с развиващите се и необвързани страни. Иран поддържа дипломатически отношения с почти всички членки на Организацията на обединените нации, с изключение на Израел.
За да преодолее чуждестранното оръжейно ембарго, от иранската революция насам страната е разработила свой собствен военнопромишлен комплекс, произвеждащ танкове, бронетранспортьори, управляеми ракети, подводници, военни кораби, ракетни разрушители, радарни системи, хеликоптери и изтребители. През последните години, официалните новини подчертават разработването на ракети като Хуут, Коусар, Зелзал, Фатех-110, Шахаб-3 и Саджджил, както и богата гама от безпилотни летателни апарати. Фаджр-3 към момента е най-усъвършенстваната балистична ракета на Иран, способна да носи до три отделни бойни глави на разстояние 2500 километра
Иран продължава своята открита конфронтация срещу Запада, като демонстрира повишени ядрени амбиции.Техеран не само не се отказва от ядрената си програма, но достига нови равнища в обогатяването на уран. Самото откриване на втори завод, още повече на място добре защитено от нападения показва, че иранците смятат и за напред да модернизират ядрените си  разработки ”в закрит режим”. При това Техеран все тъй упорито пренебрегва поредните мерки, подготвени от Запада или  по скоро разчита, че те няма да влязат в сила. Думата „война” отново стана модерна, когато се заговори за Иран. От началото на 2012г. управляващите в Техеран не спират да провокират своите противници. Военните заплашиха, че ще затворят Ормузкия проток  и предупредиха американските самолетоносачи  да не се завръщат в Персийският залив. Иран всъщност блъфира, защото няма нито сили, нито желание да започне в обозримо бъдеще война срещу САЩ, Израел или който и да е друг. Но иранците определено са ядосани. Икономическите санкции одобрени от президента Барак Обама ще направят износа на петрол по труден и по нерентабилен за Техеран. Този акт има икономическа цел
приходите от нефта драматично да намалеят, ако и страните от Европейския съюз се включат към санкциите. Иран обаче със сигурност не иска война. Евентуален конфликт в Ормузкия проток ще попречи на собствения му петролен износ. Ако направи опит да затвори морският път това ще е безрезултатно, тъй като авиацията на САЩ ще го отвори отново много бързо. Войната може да се развие скоростно и да прерастне в атака срещу перлата на иранската корона - ядрената програма.
Основната цел на Техеран е да сплаши САЩ и съюзниците им и да ги накара да се откажат от налагане на санкции срещу иранския петролен износ. На фона на повишеното напрежение президентът Махмуд Ахмадинеджад обиколи Латинска Америка. Четирите страни от визитата му имат нещо общо – те са враждебно настроени към САЩ. Пътуването му в региона трябваше да покаже динамизма на иранската дипломация и да опровергае твърденията, че страната не разполага с никаква подкрепа.  Цялата външно политическа игра на Иран може да се окаже много опасна. В Техеран залагат прекалено на преценката си, че САЩ и Израел няма да посмеят да посегнат към оръжията. 
Превърнал ядрената програма в национален приоритет и въпрос на престиж за нацията, днес Ахмадинеджад мобилизира народа си, за да защити този приоритет от интригите на външни „недоброжелатели „ начело със Съвета за сигурност. Той използва отработена схема – всяка резолюция на Съвета за Иран, която предвижда санкции, се представя пред нацията като ново доказателство за победа на иранската ядрена програма. Логиката в случаи от този род е крайно проста и достъпна – колкото по–сурови са санкциите, толкова по–очевидна е победата в стремежа си да запазят ядрената програма на Иран като инструмент за закрепване на режима.

==Съвременни отношения между СССР и Русия и Иран==

Връзките между Русия и Персия имат дълга история, която започва през 1592г. В миналото и настоящето отношенията между Русия и Иран са сложни и многостранни, често колебаещи се между сътрудничество и съперничество. Двете държави имат дълга история в историко– географски, икономически и социално политически аспект.През [[Втората световна война]] [[СССР]] и [[Велкобритания]] сключват договор за съвместна отбрана на Иран в случай че тази страна бъде жертва на германска агресия за което са въведени съветски и английски войски. Подържайки пряка връзка със своята държава съветският лидер [[Йосиф Сталин]] предлага на президента на САЩ [[Франклин Рузвелт]] и британският министър председател [[Уинстън Чърчил]] първата конференция за преразпределение на военното и следвоенното статукво да се проведе в Техеран което става от 28 до 1 декември 1943г като срещата става известна като [[Техеранска конференция]] на която се вземат стратегически решения за устройството на свет .През 50 те г. на власт за кратко идва просъветски настроеният републиканец д-р [[Мохамед Мосадък]], но помоща на [[САЩ]] е извършен преврат с който на власт идва шах [[Мохамед Реза Пахлави|Реза Пахлави]] който на свой ред е свален с ислямската революция през 1979г извършена от ислямски духовници и част от армията всички те с просъветски убеждения.След революцията от 1979г Иран е провъзгласен за република а духовен водч става Аятолах [[Рухолах Хомейни]], докато президент на страната е [[Али Хаменеи]], докато премиер на страната е [[Хосеин Мусави]] . През юни 1989г след смъртта на Хомейни Али Хаменеи е провъзгласен за аятолах.От началото на революцията от 1979г Иран води политика на съюзничество и приятелство със СССР и подкрепя неговата политика против САЩ. Независимо че Иран подпомага муджахидините в Афганистан които водят военни действия  срщу съветските войски навлязли там в края на 1979г Иран релно и теоретически подкрепя всички съветски инициативи в света, дори аятолах Хомейни и президента на Иран Али Хаменеи не един път се изказват за подкрепа съветските войски и на войната в [[Афганистан]]. Между СССР и Иран се създават огромни политически икономически и военни  връзки, като са разменени редовно официални визити на най високо равнище. През 1980г съветският лидер [[Леонид Брежнев]] е на посещение в Техеран а през 1983г министъра на отбраната на СССР [[маршал]] [[Дмитрий Устинов]]. През 1985 на посещение в Техеран е председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР [[Андрей Громико]] който посещава Иран и през 1982г като министър на външните работи на СССР.През 1987г на посещение в Техеран е министъра на външните работи на СССР [[Едуард Шеварнадзе]]  а през 1988г първият зам.председател на МС на СССР [[Юрий Маслюков]] и министъра на отбраната на СССР [[армейски генерал]] [[Дмитрий Язов]],  докато от иранска страна през 1980г аятолах Хомейни гостува на Леонид Брежнев в Москва а през 1984 и 1988г на посещение в СССР е президента на Иран Али Хаменеи.Макар Иран и Ирак да са във война от 1980 до 1988г и СССР да има отлични отнощения и с двете страни съветската държава подпомага и двете страни както политически така и икономически и във военно отношение, като през 1983,1986 и 1988г са подписани три договора за крупни доставки на съветско оръжие на Иран- главно самолети МиГ и Ракети ЗРК С 300 като иранските въоръжени сили до 1986г почти напълно са превъоръжени със съветско стрелково оръжие след догорори подписани от съветските военни министри [[маршал]] [[Сергей Соколов]] и [[генерал]] [[Дмитрий Язов]] както и началника на генералният щаб на съветската армия [[маршал]] [[Сергей Ахромеев]] с министъра на отбраната на Иран [[генерал]] [[Мохамад Ялали]] . След разпада на СССР новият руски президент [[Борис Елцин]] не развива активни отношения с Иран, но още с избирането си новият руски президент [[Владимир Путин]] възстановява активните отношения с Иран от съветската епоха .Под влияние на конфронтиращите се и усложняващите се отношения между САЩ и Иран страната се намира в позиция, която предполага партнъорство с Китай и Русия. Русия и Иран също така споделят общ интерес в намаляването на влиянието на САЩ в Централна Азия. Точно този общ интерес води до официалното присъединяване на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество през 2006г. Отношението на страната към организацията, която се ръководи най вече от Русия и Китай са едни от най–важните дипломатически връзки, които Иран създава след революцията от 1979г. Иран и Русия са основателки на форум на страните износителки на газ заедно с Катар. 
През 2005г. Русия е седмият по големина търговски партньор на Иран. Търговските отношения на двете страни се разрастват от 1 милиард щатски долара през 2005г. на 3.7 милиарда щатски долара през 2008г. Моторни превозни средства, плодове, зеленчуци, стъкло, текстил, ръчно тъкани килими, камък и други са сред едни от най–честите продукти внасяни от Русия.
През юли 2010г. Иран и Русия подписват споразумение за увеличаване на сътрудничеството в развитието на енергийните сектори. Това включва създаването на съвместен обмен на петрол, който чрез производство на 15 милиона барела на ден има потенциала да се превърне в един от водещите в световен мащаб. Газпром и Лукойл стават все по активни в развитието на иранските петролни и газови проекти. За разлика от предишни години, през които иранския въздушен флот е изцяло производство на западните страни, сега вече той е или местно производство или произведен в Русия.
Здравината на връзките между Иран и Русия тепърва ще бъдат изпитвани. Русия става все по–зависима от икономическите си връзки със Запада и става уязвима спрямо натиска на Запада да ограничи връзките си с Иран. Разширяващите се връзки на Русия с Израел и увеличаващата се роля в арабско–израелския мирен процес са още някои точки от напрежението между двете страни. През ноември 2015г е осъществено официално посещение на президента на Руската федерация [[Владимир Путин]] в Иран и военното сътрудничество на Русия и Иран се увеличава с нова крупна оръжейна сделка за продажба на руско оръжие на Иран.

==Съвременни отношения между България и Иран==

Дипломатическите отношения между България и Иран(тогава Пресия) са установени през 1897г. До 1944г България само формално подържа отношения с Иран, а официалнни посещения на български или ирански държавни дейци няма. 
През 60–80–те години на 20 век отношенията получават динамично развитие. Шахът на Иран Реза Пахлави  посещава НРБ през 70 те г. а българския първи партиен и държавен ръководител [[Тодор Живков]] също гостува в Иран. Като цяло до Революцията отношенията между НРБ и Иран нямат активност.  [[Народна Република България]] е четвъртата държава, признала ислямската република след революцията в Иран през 1979г което правят и повечето социалистически страни . Започват посещения на високо държавно равнище в Иран. Министър председателя [[Гриша Филипов]] е на официално посещение в Иран през 1984г, а министъра на народната отбрана генерал [[Добри Джуров]] и министъра на транспорта [[Васил Цанов]] са на посещения в там следващата 1985г. През  април 1987г министъра на търговията [[Христо Христов (политик)|Христо Христов]] е на посещение в Иран за 4 та сесия на българо иранската междуправителствена комисия на която е решено да се увеличат доставките от нефт в НРБ. На 24 та сесия на Генералната конференция на Организацията по прехрана и земеделие при ООН [[ФАО]] в [[Рим]], Италия министъра на земеделието и горите [[Алекси Иванов]] се среща с министъра на земеделието на Иран [[Абас Али Зали]] който ръководи българо иранската междуправителствена комисия от иранска страна и на тази среща двамата министри договарят сътрудничество на широка основа в селското стопанство и напояването, както и изграждането от НРБ в [[Иран]] на обекти с кредити и доставка на обурудване от НРБ, договорени са и параметри на военно сътрудничество, като иранската страна настоятелно поставя въпроса за изпращане от НР.България в Техеран на 800 хил тона продоволствия и военно обурудване. От 6 до 9 юни 1988г министър председателя на НРБ [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] е на официално посещение в Иран по покана на иранското правителство, като връчва послание от [[Тодор Живков]] на президента на Иран [[Али Хаменеи]] от когото е приет, както и води разговорис министър председателя на Иран [[Хюсеин Мусави]] на които разговори иранската страна потвърждава желанието си да води близки съюзнически отношения със СССР и социалистическите страни, на първо място с НР.България, а виконимичекста сфера Иран проявява желание да увеличи стокообмена си с НРБ и по рвеме на посещението Георги Атанасов и Хюсеин Мусави подписват правителствен протокол за политическото, икономическото и военното сътрудничетво между НРБ и Иран . За участие в международния панаир в Иран през септември 1988г на официално посещение в Иран е министъра в министерство на външноикономическите връзки Христо Христов, който е приет от иранския министър председател Хюсеин Мусави и подписва протокол за завършване на контрактуването на стоки между двете страни. От 23 до 25 ноември 1988г в Иран е на официално посещение министъра на земеделието и горите [[Алекси Иванов]], а в правителствената делегация е и зам.министъра на народната отбана генерал полковник [[Борис Карамфилов]], като министър Алекси Иванов е приет от президента на Иран [[Али Хаменеи]] и министър председателя [[Хюсеин Мусави]], и води разговори с министъра на земеделието на Иран [[Абас Али Зали]] и министъра на отбраната на Иран [[генерал]] [[Мохамад Хюсеин Ялали]] с които двама министри Алекси Иванов подписва дава правителствени протокола за сътрудничество в селското стопанство и за доставка на въоръжение и военна продукция от НРБ за Иран, а [[генерал]] [[Борис Карамфилов]] подписва с [[генерал]] [[Мохамад Хюсеин Ялали]] протокол за сътрудничество между министерството на народната отбрана на НРБ и министерството на отбраната на Иран. По време на посещението иранския президент Али Хаменеи прави предложение за създаване на българска концесия за фериботна връзка. От своя страна и политическият елит на Иран прави посещение в България . През 1986г министър председателя на Иран Хюсеи Мусави посещава НРБ, приет е от Птредседателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков и води разговори с министър председателя Георги Атанасов. През април 1988г министъра на земеделието на Иран Абас Али Зали е на официално посещение в НР.България за 5 та сесия на българо иранската междуправителствена комисия където договаря с председателя на българската част на комисията министъра в министерство на външноикономическите връзки Христо Христов доставките на нефт за НРБ да достигнат 300 хил тона . Абас Али Зали е приет  от Председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков и от министър председателя Георги Атанасов, води разговори с министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и министъра на транспорта Васил Цанов.   Тези посещения завършват със спогодби от взаимен интерес в икономическата сфера на двете страни. В парламентите на двете страни функционират Групи за приятелство. 
През 80–те години на 20 век Иран е един от нашите най–големите икономически партнъори, като заема първо място в износа ни за развиващите се страни. В определени години стокообмена е надхвърлял 500 милиона долара. Основни причина за намаляване на стокообмена на около 20 милиона долара през 90–те години и началото на 21 век са трудностите на прехода в България и финансово–икономическите проблеми на Иран. Традиционните ни пера в износа–цигари, месо, метали и др. са преустановени или намалели до минимум. Като перспективно се очертава транспортното сътрудничество. Нараства броя на нашите частни превозвачи пътуващи до Иран. От друга страна България е важен транзитен коридор за иранските превозвачи по пътя им за Европа. Туристо-обменът между двете страни е символичен, но се наблюдава положителна тенденция за развитие. Сътрудничеството в областта на културата се основава на рамкова спогодба за обмен в областта на науката, образованието, спорта и туризма. В България се обучават ирански студенти, повечето от които в медицински специалности. От 1993г. в Софийски университет функционира специалност иранистика. През 2008г в България е учредено дружество на приятелите на персийския език. Традиционно добре са развити и спортните връзки. В Иран работят български треньори по различни спортове. През последните години Иран проявява активност в организирането на културни прояви–книгоиздаване, гостувания на музикални състави, провеждане на филмови седмици, изложби на персийските художествени занаяти и др.
В заключение може да се каже, че въпреки усилията на Международната общност за сплашване на Иран те продължават да залагат на развитието на ядрената си програма. В потвърждение на горното заместник-министърът на отбраната генерал Маджит Бокае, цитиран от агенция Ройтерс твърди, че Иран е тествал нова балистична ракета в Персийския залив и работи за увеличаване на ядрените си технологии за обогатяване  на уран.

==Източници==
* ЦДА, Фонд 78, 79,80 и 81 
* Дипломатически архив на Министерство на външните работи на България
* в."Работническо дело"
* в."Земеделско знаме"
*Eastok – новинарска агенция
*News.bg
*в.”Политика”
*в.”Дневник”
*Уикипедия
*в.”Капитал”
*в.”Банкеръ”
*сп.”Геополитика” и др.

{|class="wikitable"
|-
!'''Държава'''||'''Външна политика'''

{{Портал|Политика|Иран}}

[[Категория:Външна политика на Иран|*]]