Difference between revisions 8182 and 8465 on bgwikisource

   '''{{Творба
| заглавие = Ерата на изобилието'''
      Инж.⏎
| автор = Димитър Нейчев
| бележки = 
}}⏎
⏎

Още от зараждането на човешката цивилизация много хора мечтаят за справедливо общество, в което да няма експлоатация и пари, материалните блага да се разпределят според потребностите, а хората да се трудят по собственно желание според възможностите си. Едни предлагат новия строй да бъде установен със сила - чрез революция, други – чрез мирно изграждане на комуни, в които хората да живеят по желания от тях начин. На практика е правено и едното, и другото. През 1917 година победи «комунистическата революция» в Русия и бе обявено, че започва изграждането на справедливо общество. Но вместо това властта бе завзета от хора, които се грижеха само за опазване на личните си интереси. Започна един небивал терор срещу всички инакомислещи. И в 1991 година СССР се разпадна… А комуните? От 1910 година на територията на днешен Израел евреите създадоха система от комуни, наречении «кибуци». Тази система се развива успешно до ден днешен, показвайки по-добри икономически показатели от развития капитализъм на околния Израел, но… Фактът, че да се живее по новому в днешно време е напълно възможно не трогна останалото население! През 80-те години населението на кибуците достигна 120-130 хиляди души и не се увеличава повече. Младите гледат към градовете. Защо нещата не вървят? В трудовете си Маркс посочи причината: '''Всеки един обществен строй се базира на определено технологично ниво на производството.''' И за да победи нов строй, трябва преди това да е достигнато съответното ниво на производствените технологии. Така е било и със робовладелческия строй, и с феодализма, и с капитализма. На времето Маркс бе казал, че «комунизъм ще има, когато материалните блага потекат като от рог на изобилието». Но до ден днешен материалните блага се произвеждат с много труд и количеството им изостава от желанието на хората. Но последователите на Маркс пренебрегнаха тази констатация, когато тръгнаха да изграждат комунизъм. Вместо да помислят за това, какво материална база е необходима, те тръгнаха да разрушават стария строй, преди да имат нещо, с което да го заместят. И само влошиха положението на хората.

'''Техниката вече е узряла да ни даде необходимата технология, която ще промени корено облика на човешката цивилизация.''' Скоро могат да бъдат създадени самовъзпроизвеждащи се комплекси от машини, които да освободят напълно човека от необходимостта да извършва физически труд. Това, че машините могат да се възпроизвеждат, означава, че те ще могат да направят ВСИЧКО, което поискат от тях хората – всеки материален обект!. Така ще бъде достигнато пълно задоволяване на разумните материални потребности на човечеството. Най сетне ще можем да преминем от «ерата на дефицита» в «ерата на изобилието»! Няколко цитати от книгата на А. Ю. Чернов «Перспективы создания самовоспроизводящихся автоматических систем (САС)»: “Балансираният растеж на тази гигантска, постоянно усложняваща се система (световната икономика) със всяка година става все по-труден, което рано или късно ще доведе до неговото спиране в развитите страни на света. За да не допуснем това, трябва да внедряваме нови подходи в организацията на материалното производство. Едно от тези решения може да ни подскаже живата природа, която в известен смисъл, може да се разглежда като своеобразна производственна система. Обаче принципите на нейната организация са диаметрално различни от тези на общественното производство. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални самовъзпроизвеждащи се «производственни» единици, които в процеса на развитие на организма «произвеждат» себеподобни единици, а после се «пренастройват» на тясно специализирани цели, запазвайки при това своята автономия и способност да «копират» дубльори. Темповете на разширение на «производственния потенциал» на биологическите системи от икономическа гледна точка са фантастически. Например, при плъха за 90 дни от началото на развитие на ембриона, числото на клетките се увеличава 67 млрд. пъти. Създаването на самовъзпроизвеждащи се производственно затворени системи, подобни на живите клетки открива качественно нови възможности. ... От приведените изчисления се вижда, че при съвременното ниво на развитие на техниката и технологиите може да се достигне 2-годишен цикъл на самовъспроизводство на САС с традиционните технологии. Производственните възможности на космическата биоикономика са практически безгранични. Така например, при 2-годишен период на самовъзпроизводство на САС (да допустим, със маса 100 т) тя би могла да преработи за 100 години цялата маса на астероидите и малките планети (1,8х1018 т), давайки от порядъка на 100 млн. тона различни изделия и материали на 1 жител на Земли. ... една исходна материнска САС за 150 години би могла да преработи масата на всички планети на Слънчевата система (2,7 х1024 т). Разбира се, такова развитие на биоикономиката не е самоцел, а средство за последващо развитие на крупномащабно производство на необходимите стоки за народа и производството. Производственният потенциал на всяка САС изначално е ориентиран към много материали и изделия с двойно назначение: т.е. необходими и за самовоспроизводството на САС, и за потребностите на обществото. ... Биоикономиката може да се превърне в оръжие за целенасочена реконструкция на неудобните и трудни за живот на хората райони на Земята. Наземните САС, разположени в пустините, тундрата, районите на Крайния Север, тайгата, блатата, планините и т.н. по зададени програми ще рекултивират околната местност с цел създаване на удобни за живот «оазиси» (от открит или оранжериен тип). Още по-големи потенциални възможности имат плаващите САС. С тяхна помощ, създавайки плаващи понтони, при желание може цялата или част от повърхността на моретата и океаните да бъде превърната в пригодна за живот на хората среда. Нещо повече: самия корпус на плаващата САС може да служи като своеобразен плаващ остров за една или няколко семейства. Ако разположим на палубата оранжерия с растителност, жилищни помещения и друга инфраструктура, необходима за пълноценен живот и отдих, САС може да се превърне в идеална изкуственна минибиосфера, свободно местеща се по желание на жителите в различни климатични зони и географски райони. ... Естественно, че още по големи, грандиозни перспективи в разселването на хората открива космическата биоикономика. Система от космически САС ще позволи реално да осуществим колонизация на близкия космос в кратки срокове. Единия път за колонизация е формиране с помощта на САС «биосферни оазиси» на повърхността на Луната, планетите от Слънчевата система и техните спътници, другия: създаване на искусственни селища в открития космос, подобни на изложените в проектите на О Нейле и други учени. Колонизацията на космос силно ще измени съществуващия обществен порядък, тъй като влиянието на държавата на космическите селища (особенно на отдалечените и мобилните) ще бъде доста ограничено. Това ще е допълнителна гаранция за запазване и развитие на демократичните основи на обществото (в краен случай, по отношение на част от космическите колонии). Тези, които се опасяват от гибелта на човечеството в термоядрена война или други възможни катаклизми, могат да разгледат космическите САС като своеобразен «Ноев ковчег», който ще помогне да бъде запазена поне част от хората и натрупания опит на световната цивилизация от унищожение.”

Как ще се отрази появата на самовъзпроизвеждащи се системи на общественното устройство? Всеки, който притежава такава система, ще може сам да си произвежда всичко необходимо и няма да има нужда да заработва пари, за да си купува стоки от пазара. Стокооборотът и паричният оборот постепенно ще намаляват. Естественно, отначало със САС ще разполагат само военните във най-развитите страни и най-големите международни корпорации. Вероятно те ще се стремят да не допуснат разпространението им, както е днес със атомното оръжие и ракетите. Но, както и със всичко друго секретно, опазването на една тайна вечно е невъзможно. Още повече, че САС са очевидно необходими във мирното производство. Най-вероятно в крайна сметка исползването им да бъде разрешено, като бъдат поставени под контрол подобно на атомните електроцентрали от някаква международна организация от типа на МАГАТЕ, която да следи да не се използват за производство на оръжия. А когато всеки може да си произвежда сам всичко необходимо, '''светът по естествен път ще се раздели на самоуправляващи се общини.''' Естественно, ще има нужда от някаква система за координация на действията на отделните общини, за да не си пречат една на друга, но неоходимост от централна власт, която да раздава команди няма да има. Този начин на управление се нарича “'''мрежова структура'''”. Тя е дефинирана във книгата на Игорь Бощенко “Эволюция социальных систем” (http://neuroquad.ru/book/ess/ess.html), където е наречена и “невросоц”. Но авторът не указва достатъчно ясно необходимата материално база за възникване на новото общесто, която празнина се опитвам да запълня аз. Новото общество има едно качественно отличие от всички досегашни. По-рано е имало винаги една шепа управляващи и едно болшинство от подтиснати. Защото не могат да бъдат всички робовладелци, феодали, капиталисти! За да съществуват те, трябва да има мног повече роби, крепостни селяни или наемни работници! Но в новото общество ВСИЧКИ хора догат да бъдат '''роботовладелци''' (собственници на роботи)! Затова аз го наричам '''роботовладелско общество'''. В него хората няма да са разделени на експлоататори и експлоатирани, защото експлоатирани ще бъдат само бездушните машини. Но за да се стигне до него, трябва първо дабъде изградена съответната материална база. Иначе всякаква борба за промени, всякакви протести ще останат безрезултатни. Просто нови управляващи ще сменят старите – както е било винаги в историята, когато материалната база не е достигнала нужното ниво.

Но как да се изгради САС? За всеки производствен процесс може да се създаде специализиарна машина. Но остават най-сложните за автоматизиране операции - по поддръжка и ремонт на машините. Те изискват разнообразни и често нетрадиционни действия. Тези действия се извършват засега само от хората – и като сладствие – абсолютно всички машини и съоръжения в света са направени така, че да бъдат обслужвани от хора! Затова смятам, че универсалните роботи, извършващи ремонтите и поддръжката на съоръженията в комплекса трябва да изглеждат като човек – ходещи на два крака роботи с по две ръце с по 5 пръста, с размери и тегло като на хората и със съответната сила на «мускулите». Такъв робот – андроид би могъл да извършва всяка операция, която може да извърши човек. Само сменяме програмата и роботът – заварчик става готвач или монтьор. Затова по-нататък ще го наричам универсален робот (УР). Още едно голямо предимство на УР е това, че за него не е нужно да се конструират специални инструменти и приспособления - той ще могат да използват съществуващите инструменти и машини, създадени за хората. Всеки робот с друга конструкция би изпитвал едни или други затруднения при работа в обект, конструиран за използване от хора, каквито са всички съществуващи предприятия. Неговото създаване може да реши повечето от проблемите по създаването на САС. Просто на първо време хората в съществуващите предприятия ще бъдат заменени с УР. За целта обаче ще е необходимо да се извърши една огромна работа по създаване на комплекс от програми за извършване на абсолютно всички видове производствени операции.

Посоченият подход позволява да се раздели създаването на САС на следните етапи: 1. Създаване на УР – «Тялото» на робота може да бъде проектирано, създадено и изпитано от неголяма группа специалисти, при това без да се налага да се изобретява нещо принципно ново. Но след това трябва да започне по-трудната работа – да бъде написан огромният комплекс от програми, които ще дадат на робота възможност да извършва всеки вид физическа работа, извършвана сега от човека. 2. ”Техносфера-2”: Създаване на експериментална база по изграждане на САС. Този етап може да започне и преди създаването на УР, като вместо тях се използва труда на хора. Целта е да се намери минимума от хора и машини, който може да се самоподдържа без помощ от вън, за да излезе по-евтин проекта. Ако наречем Техносфера цялата човешка индустриална база, покрила планетата Земя, то нашият експериментален комплекс може да се нарече ”Техносфера-2”, тъй като ще представлява умалено копие на глобалната самоподдържаща се Техносфера. Експериментът ”Техносфера-2” има огромно самостоятелно значение, независимо от програмата за създаване на САС. Той ще послужи за прототип на бъдещите космически селища, които ще трябва сами да се справят с проблемите си. Експериментът със сигурност ще даде и решения на производствени проблеми, които ще помогнат да се оптимизира и световната икономика, и икономиката на отделни държави и райони в тях. Имена тази база ще послужи и за създаването на програмното обезпечение на УР, и за настройката му в процесса на работа. 3. Създаване на САС чрез постепенно заместване на хората, работещи в ”Техносфера-2” с УР. Тестът за успех на проекта ще е нашият САС да успее да създаде втори такъв без човешка помощ.

Появата на САС и основаната на тях биоикономика е инструментът, който ще премахне дефицита на материални блага. Затова смятам, че това е материалната база на новото общество и нейното изграждане трябва да започне с предприятие, в което група специалисти да проектират и сглобят първите УР. Даже без програмите, необходими на робота да работи самостоятелно, той може да бъде полезен: Такъв робот може да бъде управляван дистанционно. Оператора надява на главта си шлем с дисплей, вижда через «очите» на робота и се чувства на неговото място. С ръцете си той прави това, което трябва да свърши робота, а датчици, прикрепени към ръцете му, предават движенията на ръцете на робота. Такъв робот също ще е много необходим – там, където е опасно за човека: При работа на мястото на пожар, при производственни аварии и стихийни бедствия, в космоса, на морското дъно, в атомните електроцентрали и т.н. И това може да стане още сега...⏎
⏎
[[Категория: Публицистика]]