Difference between revisions 8795359 and 8869810 on bgwiki

{{без източници}}
{{оригинално изследване}}
{{обработка|форматиране и енциклопедизиране}}
Според устни предания '''гюлбюл''' е прабългарско и/или старобългарско име на растението [[Розмарин]].
Етимологическия анализ дава подкрепа на това твърдение, сравнявайки името на цветето [[зюмбюл]] с '''гюлбюл'''.

Тълкуването на значението ''бюл'' (в зюмбюл и гюлбюл), е че това е видоизменена форма на корена ''бил'' в старобългарската дума ''биле'' (омайно биле) и съвременното ''[[билка]]'' (растение, употребяващо се с лечебна цел).

В реконструкции на хипотетичните прабългарски и праславянски езици -– думата ''буил'' или ''боил'' е означавала "растеж" или "бързо израстване", а като глагол -– "раста бързо" или "раста нависоко".
Оттам в съвременния български език е значението на българската дума "избуял" (избуяла ръж, избуяли храсти и треви и т.н.), както и смисловото значение на прабългарската титла "боил" (израснал нависоко в йерархията, управник, управител), както и [[старобългарски език|старобългарската]] дума ''"бой"'', която е синоним за ''"човешки ръст"''

(contracted; show full)

От устни предания във фолклора на някои миноритарни етнически групи в България (предимно турскоезични етноси и [[гагаузи]], [[черкези]], [[арменци]]) може да се направи извода, че билковата смеска е била съставена от 3 или 4 основни билки: [[розмарин]], [[босилек]], [[мента]] и [[мащерка]].

Източници за тази информация се намират във фолклора на тези етнически групи 
-– билките са се запарвали, а получената настойка се е ароматизирвала допълнително с розова вода или есенция от розово масло, за да изравни и неутрализира неспецифичния и силен смес от аромати.

Според няои предания от такава течност, наричана също с турско име '''гюлбюл су''', лечителите са правели и компреси при простуда, а дори и при лечения на травми.

Когато е започнала да се използва като хранителна подправка, тази смес е започнала да се третира не като смес от билки, а като '''[[смеси от подправки|смес от подправки]]. '''

Пак според устни сведения гюлбюл е първичния вариант на тази смеска, която впоследствие се е превърнала в традиционната съвременна българска смес от подправки, позната ни сега като шарена сол. Но от нея е отпаднал розмарина, а на негово място е добавен червен пипер, а впоследсъвие и обикновена готварска сол.

== Състав и употреба на Турския гюлбул ==
Имитацията на Гюлбул (оригиналната смеска от подправки) сред турскоезическото население се е използвала предимно в кулинарията, а не като лекарствено средство. В Турция са използвали предимно извлек или настойка (неясно е от устните предания какво се разбира под gulbul su -– '''вода от гюлбул '''/тур./). Но от използваните в гагаузката кухня специфична подправка може да се предположи, че те са включвали в основата си [[джоджен]], [[шафран]] и/или [[девисил]]

== Интересен факт ==
В населението от Турски етнически произход, живеещо в България, но и на територии извън нея, името Гюлбюл се използва, като женско име, точно както в българския език се използвт наименованията на цветя, за женски имена: Роза, Маргарита, Камелия, Божура и т.н. Освен това име, с корен 'гюл' (роза) в турскоезичните етноси са познати и имена като Гюлизер, Гюлбен, Гюлтен, Гюллие, Гюлчен, Гюлфие и др.

{{подправки}}

[[Категория:Подправки| ]]
[[Категория:Българска кухня]]